Родила съм се през студената зима на 1953 година! Навън валяло сняг, спирали тока в болницата и въпреки всичко съм се родила аз.
Дали ми името Антоанета , защото на татко му харесвало.
Не посмели да ме кръстят. Било страшното време , когато вкарвали хора в затвора ! За да няма гонения срещу тях , моите родители не ме кръстили.
Моята сестра Людмила , с пет години по-голяма ,след раждането я отвели на село при едната ми баба и тя нали била умна жена, родила и отгледала 7 деца , взела бебето и тайно го кръстила с попа в църквата.
И така си растяхме двете сестри , тя – християнка , аз – езичница.
Вярата си носех в сърцето. Застана на прозореца и се помоля на Господа с моите детски думички и той винаги ме чуваше. Даже не се бях научила как се кръсти и се кръстех наопаки,но Господ и това ми прощаваше.
Не ходех на църква , щото беше забранено и ще ми свалят връзката ,ако някой ме видеше и ме обадеше. На Великден разгонваха бабичките да не ходят на църква!
Един ден , вече бях на 13 години , от училището ни свикаха на площад „Александър Невски”, щяха да ни возят с автобуси до софийските села. Аз отидох по-рано и моите съученици още ги нямаше. Реших да погледна какво има в църквата.
Вътре беше прохладно и полутъмно. От Олтара ме гледаха добрите очи на Христос и Богородица. Разглеждах стенописите с различни библейски сюжети. Такава красота!
А от тавана Господ простираше ръце над мен. От тогава започнах да посещавам различни църкви и манастири, навсякъде където ходех , първо питах за църквата. Изучавах иконописци и стилове. Събирах икони . Ако имах възможност бих учила „История на изкуството „ - Иконография.
Ожених се , имах деца !
И когато животът започна да ми нанася удари ,за да ме прекърши , на мен ми хрумна идеята, че трябва да кръстя децата си , та поне Бог да ги пази , щом аз не мога да ги опазя! Споделих със съпруга ми и той се съгласи. На времето неговата баба тайно го кръстила в църквата.
Аз имах приятелки от различни течения на християнството: Православни,католици,протестанти. Уважавах тяхната религия и за мен Бог е един и разделението е изкуствено.Уважавам всяка религия , коята проповядва братство и ненасилие!
Един ден както се разхождах с малкия си син ,видях едно момче да продава църковна литература. Спрях се и се заговорихме. Той беше много начетен и вярващ и след разговора с него реших ,че трябва да се върна към църквата на дедите си – Православието, каквито са майка ми , баща ми и съпругът ми! Реших кръстница да бъде моята сестра! Какъв по-добър застъпник пред Бога от моята обична сестра.
Когато споделих с нея моите мисли , тя нали е дейна , а не като мен съзерцателна , веднага влезна в първия магазин и купи кърпите за кръщането. После отидохме в близката църква”Покров Богородичен” , към която имах особена симпатия и исках да запиша час за кръщавката. Отчето ми обясни,че е добре първо аз да се кръстя и после децата. Аз го послушах . На уречения ден отидохме със сестра ми и започна тайнството. Отчето говори , после извърши обреда и ми подаде една малка книжка с молитви и ми каза да чета! И аз , дето съм инженер и научен сътрудник, дето си мисля , че знам два чужди езика , започнах да сричам текста, който ми беше напълно непознат! Отчето имаше велико търпение, за да довърша сричането си!
От тогава все търсех тази малка книжка ! Исках наизуст да науча молитвите и Символ верую! Най-после на един панаир на книгата видях този Требник в Синодалното издателство. Не знам защо хората се опитваха да ме разубедят , че тази книга не ми е потребна, че е само за свещеници. Аз упоритствах и си я купих! Първо в къщи научих наизуст „Отче наш” и „Достойно Эст”. След това четях „Символ верую” .
Ето го текста! Да го прочетете ,за да не сричате като мен !
